Понякога имам чувството, че животът ми е водевил - смешно-трагичен, лековат и абсурден до изстъпление. Някои от нещата, които ми се случват, са меко казано
нереални, а интензивността, с която ми се случват напоследък, е от една страна плашеща, а от друга истерично смешна. В началото на май, направих поредния безумно скъп ремонт на колата (в подготовка за голямото гергьовденско пътуване до родното Търново), а след два дена тя се запали на магистралата (както си бяхме всички натоварени и преливащи от багаж), на по-следващия ден направих бъбречна криза (ама от истинските - с ходене до спешното и пр.), четири дена по-късно постъпих в болницата за "козметична" операция, след която в продължение на една седмица изглеждах.... като не особено добър професионален боксьор, и след като успях след три седмици да се върна все пак на работа, направих още една криза (тази мина само с гърчене в домашни условия), а след нея се почнаха едни изследвания, едни диагнози и насрочвания на едни операции... И всичко това някак си остана само като "леко размит" фон на живота, който продължи да си тече и да изисква време, внимание, средства, кураж и ... светкавични рецепти за вечеря. За съжаление Животът няма бутон за пауза, а копчето за превъртане (напред) понякога се включва от само себе си и не ти остава нищо друго освен да търчиш подире му и да се опитваш да не изостанеш.
Не знам дали сте попадали на списание "Домашна кухня", но ние наистина го препоръчваме горещо - някои от идеите за рецепти са особено успешни, не изискват много усилия и са впечатляващо вкусни. Ето една идея взаимствана от там.
Необходимите продукти (за двама)
2 бр. пилешки бутчета
1 глава кромид лук (по-голяма)
1 с.л. масло
1/2 ч.ч. бяло вино
1 кубче пилешки бульон
1 ч.ч. вода
риган
чубрица
Пилешките бутчета намазах доколкото можах с размекнатото масло и ги поставих на сгорещения грил-тиган да хванат цвят и коричка. През това време нарязах главата лук на филийки, раздробих на пръстенчета и разположих по дъното на малка тавичка. Сложих за минута и половина водата в микровълновата и разтворих в нея бульона.
След като бутчетата придобиха цвят от всички страни, ги сложих върху лучените пръстенчета, деглазирах тигана с виното, за да обера залепналите по него вкусове и аромати от месото и залях бутчетата със соса. Добавих и бульона. Поръсих с подправките, запечатах с метално фолио и оставих вечерята да се досготви в предварително загрятата на 200 гр. фурна.
След като минаха 20-тина минути махнах металното фолио и оставих във фурната за още 7-8 минутки. Сервирах със салата от свежи зеленчуци.
Беше невероятно вкусно. И двамата с Христина не можехме да повярваме колко ни се усладиха бутчетата, предвид това колко семпла е рецепта.
